Благосъстоянието на работното място: Препоръки за създателите на политики и специалистите в областта на човешките ресурси

Проектът THRIVE@WORK има за цел да популяризира превенцията на стреса и благополучието на работното място, като насърчи специалистите по човешки ресурси, преподавателите по професионално образование и обучение, изпълнителните директори и собствениците на компании да инвестират в програми за психо-социалното благополучие на своите служители. Консорциумът се състои от пет държави от ЕС – Кипър, Италия, Гърция, Белгия и България. 

След проведено проучване сред близо 160 специалисти по човешки ресурси, изпълнителни директори и собственици на компании от различни сектори на икономиката, партньорството установи, че въпреки съществуващите добри практики, благосъстоянието на работното място като цяло не е заложено в политиките за човешките ресурси в организациите, нито се подкрепя от националните политики, особено в малките и средни предприятия (МСП).

Въпреки че ЕС подкрепя и насърчава подхода за благополучие на работното място, отговорност на всяка отделна организация във всяка държава членка е да възприеме това понятие и да създаде подобни политики (Европейска агенция за безопасност и здраве при работа, 2013 г.). Тези умения и стратегии, свързани с благосъстоянието на работното място, обикновено не се възприемат от дружествата или от вътрешнофирмените обучители, въпреки че повечето от тях са изключително лесни. Поради тази причина разработването на компактен източник на информация, който да предаде знанията на общността на ЧР в Европа, днес е изключително важно и необходимо.

В резултат на установените нужди, партньорите по проекта THRIVE@WORK разработиха препоръки за прилагане на политиките за благосъстояние на работното място. Препоръките, представени по-долу са насочени конкретно към психо-социалното благосъстояние на работното място.

Препоръка 1: Подкрепа на “първа линия”

Едно от основните предизвикателства, с които се сблъскват организациите при прилагането на практиките за благосъстояние на работното място, е свързано с липсата на ангажираност, способности, знания и умения на преките ръководители да подкрепят благосъстоянието на служителите. Няма съмнение, че ръководителите имат жизненоважна роля и влияние върху работната среда и климат. В техен контрол и отговорност е и създаването на положителна подкрепяща среда, която да позволи на хората да се развиват професионално, но също така и да се чувстват разбрани и подкрепени, когато преминават през определени професионални или житейски трудности. Твърде много организации обаче не осигуряват необходимата подкрепа и обучение на своите ръководители, така че те да имат увереността и уменията да се справят с тези ситуации на работното място. Именно затова е необходимо, както да се предоставят насоки на мениджърите да развиват тези свои умения за разбиране и подкрепа на служителите си, така и самите те да бъдат осъзнати да се грижат за собственото си психично благополучие. Например всяка организация би могла да обмисли възможността да обучи “мениджър на „първа линия“, който да премине специализирано обучение за това как да разпознава проблемните състояния при служителите (като стрес, депресия), да може да предоставя подкрепа и разбиране, и/или да ги насочва към специалисти по психично здраве.

Препоръка 2: Насърчаване на съпричастно лидерство

Организациите, които желаят да процъфтяват чрез грижа за психо-социалното благополучие на своите служители, трябва да се ангажират с развитието на специални личностни умения у своите мениджъри. Това изисква да се погледне отвъд традиционните стратегии за развитие на мениджмънта и да се култивират уменията, които са важни за успеха. Едно от тези умения е емпатията – умение, което се счита за жизненоважна лидерска компетентност. Емпатичното лидерство означава да имате способността да разбирате нуждите на другите и да сте наясно с техните чувства и мисли. Проявяването на емпатия на работното място може да подобри социалните взаимодействия като цяло и да доведе до по-ефективна комуникация и положителна организационна култура. Това от своя страна ще доведе до по-положителни резултати на индивидуално ниво.

Препоръка 3: Достъп до програми за подпомагане на служителите (ППС)

Мотивираните служители са преди това мотивирани хора! Всеки човек има своите по-дълбоки човешки проблеми и в определени етапи от живота си може да преминава през различни житейски кризи. Тези състояния неминуемо оказват влияние върху изпълнението служебните задачи. Дори ръководителите или колегите да имат най-доброто желание да предложат подкрепата си, те просто може да не знаят как. В тези случаи мениджърите може да се възползват от ППС и да насочат служителите си към външни психологически услуги. 

Предоставянето на безплатен достъп до психологически консултантски услуги е възможност за служителите да споделят своите проблеми в доверена и безопасна среда, и да получат специализирана помощ. Наличието на тази възможност, сама по себе си, може да помогне за намаляване на стреса на служителите, защото гарантира, че при необходимост проблемите могат да бъдат обсъдени със специалист.

Препоръка 4: Валидиране на стреса на работното място като проблем за здравето и безопасността

Стресът на работното място е основен рисков фактор за благосъстоянието на служителите. Редица фактори могат да доведат до стрес на работното място, включително нереалистични очаквания, кратки срокове, голямо работно натоварване, несигурност на работното място и конфликти с колеги и ръководители. Стресът може да се отрази на физическото и психическото благополучие на служителите и ако не се адресира подобаващо, може да доведе до т.нар. прегаряне. Финансовата цена на стреса в организациите също е добре документирана в литературата. Това подчертава необходимостта от проактивен подход и превантивни интервенции, при които организациите идентифицират факторите на стреса на работното място, оценяват благосъстоянието на служителите и извършват оценка на риска за бизнеса. Този подход позволява на организациите да предприемат мерки преди възникването на очаквани стресови ситуации. Подобна политика би могла да включва и обучение за добри управленски практики (напр. поставяне на реалистични цели и крайни срокове за служителите, за да се предотврати работното натоварване). Чрез подобно обучение мениджърите биха могли да получат ресурси, знания и умения за това как да идентифицират стресовите фактори и как да се справят ефективно с тях.

Препоръка 5: Създаване на подкрепяща среда на работното място

Подкрепящата работна среда е от решаващо значение за създаването на продуктивна организация и за повишаване благосъстоянието на служителите. Ето защо организациите трябва да бъдат насърчавани да предлагат на служителите гъвкави придобивки, от които те наистина се нуждаят (напр. гъвкаво работно време, подкрепящи семейни политики), тъй като такива придобивки показват загрижеността на организацията към нейните служители. Задължителните или общодостъпните придобивки (напр. здравно осигуряване, пенсионни планове) допринасят малко за възприемането на организационната подкрепа. Организациите могат да предприемат стъпки за допълнителни придобивки за благополучието на служителите като смислени работни задачи, възможности за себеразвитие, за самостоятелна работа, за участие в процеса на вземане на решения в организацията и др. Ръководителите трябва да бъдат информирани за факторите и уменията, които допринасят за благосъстоянието на работното място, като например даване на обратна връзка, основана на силните страни; признание на постиженията и усилията; осигуряване на чувство за смисъл и цел на работа и др. Признаването на приноса и качествата на служителите може да повиши тяхната мотивация, ангажираност и лоялност към организацията, но най-важното е, че може да повиши тяхното благосъстояние.

Препоръка 6: Повишаване готовността на служителите да участват в програми за благосъстояние на работното място

Организациите, които желаят да приложат успешни действия в посока благосъстояние на своите служители, първо ще трябва да гарантират, че тези, които ще се възползват от тях добре разбират нуждите и предложенията за благосъстояние, но най-важното е, че ще бъдат освободени от всякакъв страх от заклеймяване. Като задължително начало специалистите по човешки ресурси ще трябва да предприемат стъпки за намаляване на преобладаващата стигма по отношение на психичното и емоционалното здраве. Това може да се постигне чрез създаване на безопасна работна среда, в която служителите могат свободно да изразяват своите трудности и преживявания, без да се страхуват, че ще бъдат съдени. Мениджърите трябва да се чувстват овластени да обсъждат теми, свързани с личното си благополучие. За служителите това може да е пример, че е нормално човек да не се чувства добре в определени моменти, и да им даде “разрешение” да споделят своите проблеми, свързани с психичното здраве и благополучието си на работното място. Специалистите по човешки ресурси също така ще трябва да помагат на служителите да осъзнаят собствените си нужди, свързани с психо-социалното благосъстояние и да им разяснят как практиките в организацията могат да им помогнат. Тези действия са от решаващо значение за повишаване на доверието към участието в програми за благосъстоянието на работното място.

Проектът Thrive@Work е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Съдържанието на този уебсайт отразява само възгледите на автора и Комисията не носи отговорност за каквото и да било използване на съдържащата се в него информация.