Терминът „стрес“ (от френски „destresse“) означава бедствие. Идва от по-ранната латинска форма  „districtia“, която значи стягане, свиване, блокиране. Според способността на организма да се справя с изискванията на средата обикновено различаваме две състояния:

• Положително – характеризира се с енергичност, концентрация към изпълнение на задачите и постигане на целите, усещане за лекота и сила;
• Отрицателно – характеризира се с неудовлетвореност, напрежение, безпокойство, тревожност, разсеяност, недостатъчна концентрация, раздразнителност и лесна уморяемост.

В първото състояние организмът се намира в здравословна, поносима форма на стрес – човек е уверен в себе си, активизиран, в добро настроение, с висока продуктивност (което се поддържа от производството на хормони като адреналин, епинефрин, кортизол и др.).

Второто състояние показва, че организмът е под силен или продължителен стрес (дистрес), тъй като спира да изпълнява много от функциите си и човек реагира по описания по-горе начин. Поведението и мисленето могат да станат компенсаторни – човек се опитва да се мобилизира и да се справи с нарастващите изисквания на средата и въпреки че задачите може да не му са били трудни преди, резултатите са по-лоши, тялото става все по-стегнато, напрежението се увеличава, появяват се редица грешки, засилват се негативните емоционални преживявания и рязко се ограничава способността да се отпуснем. Характерното в повечето случаи е, че човек се опитва да възстанови равновесието, но тъй като изтощението нараснало и сме подценили сигналите на тялото, резултатът е точно в обратен – умора, отрицателна емоционална реакция, мърморене, склонност към поемане на рискове, злоупотреба с алкохол или наркотици, бягство от отговорности, оттегляне от другите. Това наричаме прегаряне.

ПЕТ ЕТАПА НА ПРЕГАРЯНЕТО – ПРИЗНАЦИ И СИМПТОМИ:

Интересно е, че в началото прегарянето не показва никакви признаци на сериозен проблем – точно обратното: човекът е в приповдигнато настроение, леко хиперактивен, натоварва се с повече задачи, избягва почивката, не отчита признаците на натрупваща се умора. Тази първа фаза на прегарянето наричаме „меден месец“. След това настъпва стресът, когато започваме да пренебрегваме грижата за себе си и не успяваме да се справим с нарастващото работно натоварване – фазата на стреса. Идва ред на фазата на хроничния стрес, когато на чисто физическо ниво могат да се появят главоболие, чести настинки и инфекции, мускулни спазми (особено през нощта), болки в корема, загуба или увеличаване на теглото и т.н.

След това физическите прояви могат да отшумят, но започват проявите на психическо изтощение, което означава, че сме във фазата на истинско прегаряне – тя се характеризира с празнота, чувство за провал, неудовлетвореност от живота, раздразнителност, недоверие към другите, вина и объркване. И последната фаза е обичайното прегаряне, превърнало се в навик, свързано с продължително изтощение, безсъние и хронична умора.

ЕТО НЯКОЛКО ИДЕИ КАК ДА НАМАЛИТЕ РИСКА ОТ ПРЕГАРЯНЕ: