Автоматизация vs. Човешки подход: Как да балансирате между технологиите и експертния подбор?
Живеем в ерата на бързо развиващите се технологии, когато почти всеки ден се появява нов AI инструмент, целящ да улесни живота ни по един или друг начин. Вълнението покрай оптимизацията на процесите завладя всички повсеместно и сякаш за момент забравихме ключовата роля на човешкия фактор.
Слагаме фокус на подбора като един от основните процеси в компаниите, който не е желателно да бъде напълно автоматизиран. Защо? Ще разгледаме сега.
Въвеждането на ATS (applicant tracking system) и AI-базирани инструменти за оценка със сигурност носят предимства за бизнеса, основните, от които са:
Времева ефективност – обработката на голям обем кандидатури е едно от най-големите предимства на изкуствения интелект. Това несъмнено е една от най-времеемките задачи на служителите, занимаващи се с подбор, а времето, което пестят, може да бъде използвано стратегически за нещо друго.
Елиминиране на предразсъдъци – при обективно зададени критерии, AI инструментите могат да бъдат неутрална трета страна, която не дискриминира на база пол, възраст, раса и др., а оценява единствено по ясно определени критерии като опит, образование, сфера на дейност.
Кандидатско преживяване – автоматизиране на част от комуникацията с кандидата по имейл, възможност за запазване на час за интервю с чатбот асистент, който отговаря и на други запитвания на кандидатите – тези функции със сигурност спестяват време на специалистите по подбор. Освен това подобряват цялостното преживяване на кандидатите, осигурявайки бърза и навременна обратна връзка дали продължават или не в процеса на подбор, карайки ги да се чувстват по-спокойни.
Анализ на данни – анализи, генерирани от различни AI инструменти, могат да покажат интересни статистики и тенденции в процеса на подбор като например определяне на най-ефективни източници за наемане на кандидати, доколко надежден е кандидатът или как да подобрим стратегията за подбор. Освен, че дава нов поглед върху процеса, това спестява време и усилия в дълги анализи и събиране на данни от различни отдели, свързани с подбора.
Наред с позитивите, използването на изкуствен интелект в процеса на подбор крие своите ограничения.
Липса на интуиция – безспорен факт е, че AI-базираните инструменти селектират отлично на база обективен критерий, но не могат да „усетят“ човека зад автобиографията. Често тези два критерия се противопоставят и вторият се приема като когнитивно изкривяване (cognitive bias) – не е обективен избораът на кандидат. Като хора обаче знаем, че усешането за отсрещния и неговият цялостен подход, са основа и за успешната му работа с останалите в екипа/компанията.
Трудност в оценката на меки умения – комуникацията е ключът в усшено свършената работа в голям процент от случаите. Умения като адаптивност, лидерски потенциал често остават извън радара на AI. Подходът в работата и цялостните нагласи на кандидата понякога са от огромно значение за позицията. Колкото по-висока е тя, толкова по-ключови стават и те.
Неспособност за анализ на културна съвместимост – Дори да изглежда перфектен на хартия, един кандидат може да не пасва на екипната динамика, което би довело до дискомфорт и евентуални негативни последствия за двете страни.
Защо е ценен човешкия подход в процеса на подбор на таланти и кои са тези умения, които AI не може да замени? Нека обърнем внимание на уникалните човешки умения, които изкуственият интелект не притежава, а са ключови в процеса на подбор на таланти. Именно те са причината технологиите да не могат да заменят напълно човека в експертния подбор.
Емоционална интелигентност – често по време на презентации за AI присъства въпроса „Кое ваше умение не може да бъде заменено от AI?“. Винаги емоционалната интелигентност се откроява. Това човешко умение помага да преценим дали кандидатът би си паснал с културата на компанията, позволява ни да оценим меки умения и други качествени показатели, които не могат да бъдат обективно подадени към който и да е изкуствен интелект. Един успешен процес на подбор би следвало да включва както фактите, така и преценка на средата и цялостното представяне на кандидата, която преценка се крие в емоционалната интелигетност – качество, запазено за човека.
Изграждане на взаимоотношения – сключването на т.нар. психологически договор между компанията и кандидата става още с първия контакт между двете страни. За стабилна основа на този договор е ключово да има жив контакт, който да започне изграждането на доверие между двете страни.
Откриване на скритите таланти – Колкото и обективни критерии да сме задали, понякога талантът се крие отвъд тях. Все още има недобре описани резюмета, пропусната информация или целенасочено прикрита такава. Интуицията и емпатията у човека са ключови, за да прочете между редовете или да разчете изражението зад думите и да припознае скрития талант.
И така, както всичко в живота, и тук тайната се крие в баланса – намиране на оптималното състояние, в което технологиите и човека взаимодействат по максимално ефективен начин. Въвеждането на AI инструменти не трябва да е за сметка на човека, а в помощ на човека, допълвайки и оптимизирайки неговия работен процес. Със сигурност AI предлага бързина и ефективност, но е ключово тези предимства да бъдат балансирани, взимайки предвид важността на човешкия подход в процес, насочен изцяло към човека, какъвто е процеса на подбор.
Как да съчетаем най-доброто от двата подхода?
Използването на технологиите за първоначална селекция с цел филтрация на неподходящи кандидати, както вече споменахме, би спестило време и би премахнало част от административната тежест за екипите по подбор. Въвличането на HR експерти на следващ етап обаче е ключово, за да изследват в дълбочина меките умения, културното напасване и дългосрочния потенциал на всеки един талант. Изграждането на хибридна стратегия – комбинация между технология и лично отношение, гарантира най-добри резултати в процеса на търсене на таланти. Вашата организация намерила ли е вече този баланс?