Фиксирано мислене срещу нагласа на растежа – как двете оформят живота ни

Във всеки от нас живеят два вълка: единият се вкопчва в удобството и се страхува от промяната; другият жадува за израстване, учене и нови хоризонти. Всяко предизвикателство, пред което се изправяме, е възможност да избираме – дали да останем малки или да израснем по-силни. Бъдещето не се пише от таланта или късмета, а от това кой вълк се осмеляваме да храним.

Това е фундаментален избор, който формира нашата личност и това, в което се превръщаме. В повече от две десетилетия изследвания с деца и възрастни д-р Карол Дуек (професор по психология в Станфордския университет) установява, че възприятието, което човек има за себе си, оказва дълбоко влияние върху начина, по който води живота си. То може да определи дали ще се превърнем в човека, който искаме да бъдем, и дали ще постигнем нещата, които ценим.

„Фиксираната нагласа“ приема, че качества като характер, интелигентност и креативност са непроменими, а успехът е просто доказателство за тези природни дадености. В тази гледна точка постигането на успех – и избягването на провал – става от ключово значение за запазване на образа на „умен“ или „способен“ човек. Вярването, че качествата ти са „изсечени в камък“ – фиксираната нагласа – създава постоянна нужда да се доказваш отново и отново. Ако имаш само определено количество интелигентност, определена личност и морален характер – то тогава по-добре да докажеш, че имаш достатъчно от тях. Сещаш ли се за хора в живота си – в работата или сред приятелите ти – чиято основна мотивация беше да се доказват – колко са умни, добри или достойни?

„Нагласата за растежа“, от друга страна, прегръща предизвикателствата и разглежда провала не като доказателство за недостатъчност, а като мощна възможност за растеж, учене и развитие. Тази нагласа се основава на убеждението, че основните ти качества могат да бъдат развити чрез усилия. Макар хората да се различават по много начини – в своите първоначални таланти, интереси или темперамент – всеки може да се променя и да се развива чрез практика и опит. В основата на това, което прави нагласата за израстване толкова привлекателна, Дуек открива, че тя създава страст към ученето, а не стремеж към одобрение. Хората с такава нагласа не се обезкуражават от провалите – те дори не ги възприемат като провали, а като процес на учене.

От тези две нагласи, които проявяваме още от най-ранна възраст, произтича голяма част от нашето поведение, отношението ни към успеха и провала както в професионален, така и в личен план, и в крайна сметка – способността ни да бъдем щастливи.

Ако искаш да направиш кратка самооценка коя от двете нагласи доминира в живота и работата ти, можеш да провериш този тест: 👉 https://wdhb.com/blog/growth-mindset-quiz/

А за допълнително вдъхновение можеш да гледаш това видео: 🎥 https://www.youtube.com/watch?v=hiiEeMN7vbQ

Препоръчваме още и книгата:

„Нагласата: Новата психология на успеха“ – Карол С. Дуек

След десетилетия изследвания световноизвестната психологка от Станфордския университет д-р Карол С. Дуек открива една проста, но революционна идея: силата на нагласата. В тази брилянтна книга тя показва как успехът в училище, работата, спорта, изкуството и почти всяка сфера от човешката дейност може да бъде дълбоко повлиян от това как мислим за своите таланти и способности. Хората с фиксирана нагласа – тези, които вярват, че способностите са вродени – са по-малко склонни да се развиват, отколкото хората с нагласа за израстване – тези, които вярват, че способностите могат да се развият. Книгата разкрива как добрите родители, учители, мениджъри и спортисти могат да използват тази идея, за да постигнат изключителни резултати.