Неосъзнатите предразсъдъци: невидимите филтри в нашите решения
Представете си следната ситуация: след дълъг уикенд мениджър на екип се връща и вижда в мейла си селектирани 15 автобиографии на подходящи кандидати от ЧР отдела. Сред тях има множество обещаващи кандидати. Един от тях обаче е завършил същия университет и дори е бил член на същата студентска организация като самия мениджър. Тази прилика му се струва толкова значима, че почти автоматично решава да покани именно този кандидат пръв на интервю.
Звучи ли ви познато? Това е класически пример за несъзнателен предразсъдък – бърз ментален „shortcut“, който нашият мозък използва, за да вземе решение, без да осъзнаваме напълно защо. Макар да изглежда като рационален избор, всъщност предразсъдъкът ни „заслепява“ за други перспективи и възможности.
В конкретния случай мениджърът е повлиян от пристрастието към афинитета, когато предпочитаме да работим с хора, които приличат на нас. И това си има своето научно обяснение: мозъкът ни забелязва общи черти или интереси и регистрира данните като познати и сигурни.
Какво представляват неосъзнатите предразсъдъци?
От еволюционна гледна точка предразсъдъците са били адаптивен механизъм – те са ни помагали да взимаме бързи решения в условия на риск. Но в съвременната работна среда този автоматичен режим често може да доведе до погрешни изводи и дискриминационни практики.
Моделът на „айсберга на предразсъдъците“* ни показва три нива:
- Несъзнателни предразсъдъци – автоматични реакции, които често остават извън нашия контрол.
- Предсъзнателни предразсъдъци – импулси, които можем да овладеем чрез осъзнаване и практика.
- Съзнателен избор – моментът, в който успяваме да забавим реакцията си и да вземем решение, базирано на реални факти и ценности.
*Източник: https://www.talent-quarterly.com/bust-your-unconscious-biases-and-instantly-become-a-better-leader/
Така предразсъдъците се превръщат в невидими филтри – влияят на начина, по който възприемаме другите, и често подсилват стереотипи и дискриминационни нагласи.
Днес сме подбрали няколко от по-често срещаните предразсъдъци на работното място и как да се справим с тях. Списъкът не е изчерпателен.
1. Ейджизъм (ageism) – негативно отношение към служители заради тяхната възраст. Това може да води до подценяване на опита на по-възрастните или до пренебрегване на по-младите кандидати.
🔑 Как да противодействаме: въвеждане на политики за възрастово разнообразие и обучения за развенчаване на митовете за „идеалната“ възраст за определена роля.
2. Пристрастие към котвата (anchoring bias) – фиксиране върху един тип информация, напр. първата очаквана заплата, закъснение за интервюто, неподходящо облекло и пренебрегване на останалите качества на кандидата.
🔑 Как да противодействаме: структуриране на процеса по подбор и сравнение на кандидатите по множество обективни критерии, които имат отношение към професионалната му роля.
3. Предразсъдъци при приписването (attribution bias) – прибързани заключения за поведението на човек въз основа на ограничен опит или познания (например лиспващи години или честа смяна на работата в автобиографията).
🔑 Как да противодействаме: задаване на уточняващи въпроси, които да дадат повече информация, вместо бързи съждения и изводи.
4. Ефект на ореола и рогата (halo & horns effect) – склонност да надценяваме или подценяваме някого въз основа на една-единствена характеристика.
🔑 Как да противодействаме: създаване на стандартизирани критерии за оценка, които дават баланс в преценката.
5. Предразсъдъци на авторитета (authority bias) – прекомерно доверие на мнението на лидер или висшестоящ, дори когато не е най-доброто решение.
🔑 Как да противодействаме: насърчаване на култура на открит диалог, в която се ценят различните гледни точки.
Защо е важно?
Несъзнателните предразсъдъци засягат всяко решение – от подбора и развитието на хората до ежедневните взаимодействия в екипа. Те могат да намалят разнообразието, да потиснат иновациите и да доведат до несправедливи или дори дискриминационно практики. Нашият опит с множество екипи в различни компании от различни сектори в България показва, че тези неосъзнати (а понякога и съвсем осъзнати) предразсъдъци влияят на взаимоотношенията в екипите, даването на обратна връзка, разговорите за оценка и развитие на служителите, и увеличават усещането за несправедливост и неравнопоставеност, което е силно демотивиращо в дългосрочен план. Те могат да подкопаят доверието в мениджмънта и да имат силен негативен ефект върху културата на споделяне и подкрепа в организацията.
Замисляли ли сте се кои са най-разпространените предразсъдъци във вашата компания и какви стратегии прилагате за тяхното ограничаване и изграждане на по-справедлива, приобщаваща и устойчива работна среда?