От баланс към хармония: промяна в начина, по който дефинираме благосъстоянието
Терминът „баланс между работа и личнен живот“ се използва все по-често, когато се обсъжда личното благополучие и професионалната реализация. Често обаче той предполага строго разделение 50/50 между работата и личния живот – представа, която рядко съответства на сложността на ежедневната ни реалност. Тази идеализирана концепция създава нереалистични очаквания и може дори да доведе до разочарование, тъй като предполага, че балансът е постоянно състояние, което всички трябва да можем да постигнем.
Всъщност, това, което ни се струва „балансирано“, е променливо и дълбоко лично. То се променя с преминаването ни през различни етапи от живота – от млад професионалист, жаден за кариерно развитие, до родител, който дава приоритет на времето, прекарано с децата, или човек, който преминава през кариерни промени. Няма универсална формула и преследването на абстрактната идея за баланс може да е по-малко полезно от вземането на съзнателни решения за това къде и как да инвестираме енергията си.
Самата идея за баланс между работа и личен живот поставя работата и личния живот като противоположни сили – работата е нещо, което отнема, а личният живот е нещо, което дава. Тази перспектива:
- Разделя две взаимосвързани части от нашата идентичност;
- Предполага, че работата е по същество негативна, а животът – положителен;
- Очертава нашето време като игра с нулев резултат;
- Предполага, че има перфектен отговор, който чака да бъде открит.
Промяна в перспективата: Хармония между работа и личен живот
Хармонията между работа и личнен живот предлага по-интегриран и ориентиран към човека подход. Тя ни насърчава да разглеждаме живота си като едно цяло, съставено от взаимосвързани части – работа, семейство, взаимоотношения, хобита, здраве, личностно развитие – всички те част от по-голяма мозайка. Хармонията не се изразява в равен брой часове, а в съгласуваност между нашите ценности и приоритети във всеки един момент.
Този подход подчертава:
- Вземането на съзнателни решения за това, което е най-важно;
- Признаване, че „балансът“ ще изглежда по различен начин за всеки човек – и ще се развива;
- Разбирането, че както работата, така и личният живот могат да носят смисъл и енергия, вместо да се конкурират за тях.
Преосмисляне на значението на работата за вас / От заплатата към целта: Разбиране на вашата нагласа към работата
Хората се отнасят към работата си по различни начини и нито един от двата подхода не е по-правилен от другия:
- Работата като средство за постигане на цел
За някои работата е преди всичко източник на доходи. Те намират удовлетворение извън нея – в семейството, хобитата или общността. Тези хора може да не търсят повишение или професионално признание, и това е напълно основателен и често смел избор, особено в култура, която идеализира постиженията. - Работата като цел сама по себе си
За други работата е източник на цел, идентичност и удовлетворение. Те се стремят към учене, растеж и влияние чрез професионалните си роли. Животът им извън работата подхранва тяхната продуктивност и благополучие, подкрепяйки тяхната мотивация и страст.
И в двата случая най-важното е хармонията – да изберем как да се ангажираме с работата и живота си въз основа на това, което ни носи радост, смисъл и устойчивост.
