Пътуване през модела на Кюблер-Рос
В динамичните времена, в които живеем, промяната е постоянна. В работата, в отношенията, дори в самите нас – ние постоянно се развиваме. Но ако промяната е толкова естествена, защо често ни се струва толкова трудна?
Психиатърката Елизабет Кюблер-Рос в книгата си „За смъртта и умирането“ очертава рамка за разбиране на емоционалното пътуване, през което често преминават хората, когато се сблъскват със смъртта или други големи промени и загуби в живота, като развод, загуба на работа, болест или травма. Тази рамка се превърна в мощен инструмент за разбиране на нашите реакции към всякакви промени – дали става дума за организационна реструктуризация, преход на лидерството, въвеждане на нови технологии или дори промени в личния ви живот.
Да се потопим в петте етапа на промяна!
Според Кюблер-Рос промените често нарушават зоната ни на комфорт и очакванията ни. Но начинът, по който преживяваме промените, е дълбоко личен и често емоционален. Петте етапа на промяната първоначално бяха приложени, за да обяснят емоционалните етапи, през които преминава всеки човек в ситуация на лична загуба, но напоследък се използват широко, за да подпомагат отделни лица и екипи в справянето с всякакъв вид промени, които преживяват – лични, професионални, организационни и социални.
Нека разгледаме 5-те етапа на модела на Кюблер-Рос и да разсъждаваме по пътя през етапите на отричане, гняв, договаряне, депресия и приемане.
1. Отричане
В началото промяната често се възприема като сътресение, а не като възможност. Отричането е естествен защитен механизъм – пауза, преди да се изправим пред реалността.
Кратка пауза за размисъл:
Кога беше последният път, когато имахте съпротиви срещу промяна, като се преструвахте, че не е реална?
2. Гняв
Когато реалността се наложи, емоциите се засилват – разочарование, обвинения, чувство на враждебност. Този етап е неприятен, но е и знак, че започваме да се ангажираме с промяната.
Кратка пауза за размисъл:
Какво се криеше под гнева ви (дълбоката ви емоция/нужда) – страх, несигурност, загуба на контрол?
3. Договаряне
Търсим начини да смекчим удара или да отложим неизбежното. На този етап се опитваме да възвърнем контрола, но той може да бъде и етап, в който се забавяме, опитвайки се да преговаряме, вместо да се адаптираме.
Кратка пауза за размисъл:
Кога последно бяхте в ситуация, в която се държахте за „какво е било“ вместо да изследвате „какво би могло да бъде“?
4. Депресия
Това е най-дълбокият етап. Може да се усети като спад в енергията, мотивацията или яснотата. Това е сигнал да забавите темпото, да почувствате и да започнете да се отпускате.
Кратка пауза за размисъл:
От каква подкрепа се нуждаехте на този етап – и търсихте ли я?
5. Приемане
Приемането не означава да харесваш промяната, а да намериш начин да продължиш напред с нея. Тук започваме да виждаме отново възможности — и може би дори растеж.
Кратка пауза за размисъл:
Какво би ви било необходимо, за да превърнете тази промяна във възможност за лична или професионална трансформация?
Преминаване през промяната
Пътуването през тези етапи рядко е линейно и е различно за всеки човек. Някои хора преминават бързо през един етап и засядат в друг. Други преминават през етапите повече от веднъж. И това е нормално.
Често погрешно е схващането на вярването „Люлката на Тарзан”, че можем да прескочим директно от етапа на отричане към приемане, заобикаляйки емоционалната турбулентност на междинните етапи като гняв, договаряне и депресия. Реалността според модела на Кюблер-Рос обаче е, че промяната не е права линия. Не можем да прескочим гнева или договарянето – или дори да прескочим емоционалната тежест на депресията – защото всички те допринасят за емоционалното и психологическото ни приспособяване. Разбирането, че тези етапи ни позволяват да подходим към промяната с по-голямо търпение и състрадание, както към себе си, така и към другите.
Имайте предвид, че може да преживеете няколко криви на промяната едновременно – например професионална и лична. И това не е рядкост.
Самоосъзнанието е ключово
В периоди на преход самосъзнанието е от ключово значение. Като осъзнаваме емоционалното си състояние, можем да реагираме по-конструктивно – не само за себе си, но и за околните. А когато даваме пространство на другите да преминават през процеса на адаптация към промените със свой собствен темп, ние създаваме по-емпатична и устойчива работна среда.
Къде се намирате в момента? Отделете малко време днес, за да се вслушате в себе си.
Промяната не е само предизвикателство. Тя е покана да се развивате. Приемете я!