Грижа за тези, които се грижат: резултати от проучване

Целта на проучването беше да анализираме цялостното състояние на неформалните семейните грижи в страните партньори и съществуващите добри практики относно механизми за подкрепа. Направихме преглед на официални национални и международни проучвания по темата и проведохме близо 60 качествени интервюта с лица, полагащи семейни грижи и избрани експерти, работещи с тази целева група (кариерни консултанти, психолози, членове на асоциации на болногледачи/асистенти, медицински сестри, експерти по семейни грижи и обучители на възрастни) в
седемте партньорски държави: Австрия, България, Германия, Гърция, Дания, Италия и Кипър.

Какво открихме?

• Докато в някои от страните като Дания, Австрия и Германия вече има изградена определена система за подкрепа, други като България, Кипър, Гърция и Италия по-скоро остават с недоразвити структури, липса на достатъчно държавно финансиране или дори законово признаване на ролята на полагащите грижи.
• Има съществена разлика в начина, по който семейните грижи се възприемат в обществото: докато в източните/южните страни грижата за член от семейството се разглежда по-скоро като семеен проблем, в централните/северните страни партньори този въпрос е институционализиран и по-добре регулиран.
• Можем да кажем, че във всички страни по-скоро няма достатъчно и конкретно насочени инициативи на държавно ниво за подкрепа на болногледачите. Системата по-скоро разчита на неправителствените организации и съответните пациентски асоциации да предоставят предимно психологическа подкрепа освен на самите пациенти, и на техните семейства и болногледачи.
• Освен психологическите и емоционалните проблеми, проучването показа още, че рисковете за здравето, социалното изключване и изолацията, финансовите затруднения, намалените шансове за заетост също биват посочени като често срещани затруднения.
• Невъзможността да се върнат на работа (по различни причини) беше един от основните страхове, изразени от интервюираните семейни болногледачи.
• Наблюдаваме недостиг в предоставянето на обучения, свързани със семейните грижи, които да са предназначени за самите кариерни консултанти. Повечето от интервюираните специалисти споделиха, че имат малък опит с целевата група на семейните болногледачи – още едно доказателство за невидимостта им в обществото.