Как да се справим със стреса?
Психологическият конфликт води до дисбаланс, понякога много сериозен, който може да има деструктивни последици за личността – или напускаш бойното поле, или се разболяваш…
За стреса можем да твърдим, че е всичко това, което ни разклаща, размества и отдалечава от баланса. Когато сме болни от нещо, и това заболяване е от години, организмът има тази невероятна способност да се адаптира и да поддържа равновесие, дори в болестта. Пример за това са хората с хронични състояния (високо кръвно, диабет, подагра, астма и много други състояния), но живеят с това, работят, постигат успехи, някои дори раждат деца, въпреки това.
Просто стресът ни вади от постигнатото равновесие и ни поставя пред сериозно предизвикателство – чувство на слабост, несправяне, безизходица, страх за живота… И поради това, нерядко, искаме да се откажем.
Стрес!
Едва когато усетим проявите му, разбираме, че нещата са много сериозни… И се захващаме да се борим и да се доказваме. Или обратното, вдигаме ръце и се предаваме. А вътре кипи и ни е яд, самообвиняваме се, измъчваме се. Разбира се, може и да търсим вината у други хора… В крайна сметка се разболяваме.
Както казваше моят учител по здраве – излизаме от центъра си, изместваме се и тогава сме силно уязвими. Което пък насочва към идеята, че за да се справим със стреса, следва да се опитаме да се “върнем“ към равновесното си положение.
В психологичното консултиране това се постига със серия разговори, в които изследваме себе си и начина, по който общуваме с другите хора, търсим осъзнаване и разбиране за стила си на справяне в живота. Психологът не дава директни съвети, а е партньор и подпомага намирането на смисъла на случващото се, как и защо човек е попаднал в дадена ситуация, кое е допринесло, и най-важното, по какъв начин състоянията (трудностите, симптомите) в момента, “работят“ за или срещу равновесието, което споменаваме по-горе.
Тежкият (хроничен) стрес, нарича се още дистрес, може да има различни проявления – паник атаки, потиснатост, депресия, чувство за безперспективност или, обратното, влагане на все повече и повече усилия, докато не се свърши някаква задача, лесна раздразнителност, моменти на яд или гняв, както и соматични неблагополучия и дори болести.
Важно е да се разбере, че в тези състояния човек има нужда от подкрепа, за да се мобилизира и да се справи. А мобилизирането не е никак лесно, не е като при барон фон Мюнхаузен от приказките, който се само-спасява от проблемната ситуация, хващайки се за косата и издърпвайки се нагоре. Мобилизирането, в немалко от случаите, е трудно постижимо за човек в тежка стресова ситуация, което може още повече да го потисне и обезвери и да доведе до дезадаптивни поведения (злоупотреби, зависимости и т.н.).
До неотдавна, допреди 4-5 години, корпоративните организации не бяха убедени, че стресът повлиява в значима степен работата на служителите им. Смяташе се, че това са лични проблеми и следва да се решават като такива, извън организацията. Но това се промени. Мениджмънтът в немалко компании започна да отчита нестабилността на резултатите си и да я свързва с нивото на продуктивност на хората си. И започна по-сериозно инвестиране в разработването и въвеждането на програми за подпомагане на служителите – подпомагане на психичното благополучие и здраве на хората в компаниите.
Катро България постави това като един от приоритетите си – разработването и предлагането за бизнеса на Employee Assistance програми, включващи психологично консултиране и въвеждане на мерки за намаляване на стреса, конфликтите и напрежението в работата.
Ако желаете на научите повече за Employee Assistance програмите и как да подсилите своята вътрешна устойчивост, заповядайте на нашия безплатен уебинар на 18 февруари от 15:00 часа, като се регистрирате тук.