Какво е лидерството?
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД И ОСНОВНИ ТЕОРИИ
“Лидерството се изразява не толкова в думи, колкото в отношение и действия.“
Харолд Сидни Джинийн
Що е то лидерство
Лидерството е съвкупност от поведения, които помагат на хората да съгласуват колективната си посока, да изпълняват стратегически планове и непрекъснато да обновяват организацията. Всички лидери до известна степен правят едно и също нещо.
Независимо дали става дума за изпълнителен директор, мениджър, спортен треньор или учител, лидерството е насочване, подкрепа и въздействие върху резултатите, които групa хора, работейки заедно и в синергия, постигат в името на една обща цел, и което не би било възможно, ако работеха поотделно без обща зададена посока.
В този смисъл лидерството е нещо, което правим, а не нещо, което сме. Някои хора на официални ръководни позиции са лоши лидери, а други, които проявяват лидерско поведение, нямат официалните правомощия за това. Именно техните действия, а не думите им, вдъхват доверие и енергия.
От мениджъра към лидера – исторически преглед
В миналото лидерството е наричано „управление“, като се набляга на осигуряването на технически опит и насоки. Контекстът е традиционната организация на индустриалната икономика с командно-административен принцип, където лидерите са се фокусирали изключително върху максимизирането на стойността за акционерите.
В тези организации лидерите имат три основни роли: стратези (разработват стратегия, а след това превръщат тази стратегия в конкретни стъпки), директори (разпределят отговорностите) или контрольори (гарантират, че хората правят това, което им е възложено, и че плановете се спазват).
Традиционният мениджмънт е бил революционен за времето си и изключително ефективен при изграждането на мащабни глобални предприятия, които през последните 200 години са подобрили съществено живота на хората. С настъпването на XXI век обаче този подход достига своите граници.
За организациите от XXI век, работещи в днешната сложна бизнес среда, се появява принципно нов и по-ефективен подход към лидерството. Лидерите днес започват да се фокусират върху изграждането на гъвкави организации, ориентирани към човека и технологиите, способни да се развиват в днешната безпрецедентна среда и да отговарят на нуждите на по-широк кръг заинтересовани страни (клиенти, служители, доставчици и общности, не само инвеститорите).
Днес термините лидерство и управление (мениджмънт) често се използват като взаимозаменяеми, но те не означават непременно едно и също. Лидерските функции включват създаване и представяне на визия, както и вдъхновяване на другите да искат да работят за постигането на тази визия.
Но лидерите може да нямат мениджърски умения или да не се занимават с ежедневното управление на работата, необходима за превръщането на тази визия в реалност.
Управлението е надзор на тактическите стъпки, необходими за завършване на работата и постигане на целите. Добрите ръководители се отличават с това, че формулират стъпките, необходими за изпълнение на задачите, и държат хората отговорни за изпълнението на възложената работа.
Лидерите могат да бъдат добри мениджъри, а добрите мениджъри могат да бъдат добри лидери. Много често мениджърите са поставени на позиции, на които трябва да проявяват лидерски характеристики, като например мотивиране и напасване на служителите към техните цели.
По същия начин лидерите често трябва да поемат мениджърски задачи, като например да държат служителите отговорни за целите и визията на организацията.
Лидерски подходи – раждаме ли се или ставаме лидери
Как хората се превръщат в лидери и какво прави един лидер велик, е обект на изследване от векове. През XIX век доминира теорията за великия човек, която подчертава, че лидерството е уникално, естествено умение и че великите лидери са родени за тази задача.
По-долу са изброени някои от многото теории за лидерството, разработени през XX век:
- Теорията на чертите датира от средата на 20-ти век и се основава на идеята, че някои хора се раждат с определени личностни характеристики, които ги правят отлични лидери, като например почтеност и самоувереност
- Харизматично лидерство е способността да накараш обикновените хора да правят необикновени неща, когато са изправени пред трудности. Тук фокусът е върху завладяващата сила и изключителност на лидера, силна визия, но и лека магия около тази харизма.
- Автентичното лидерство поставя основни ценности като висок морал, честност, алтруизъм, доброта, справедливост, отговорност и оптимизъм на почит, а поведението на лидера следва да е в съответствие с тези ценности.
- Трансформационното лидерство е подход, при който лидерите апелират към ценностите и емоциите на последователите, за да променят начина им на мислене и подхода към работата или живота им.
Множество проучвания показват, че някои личностни качества на човека могат да увеличат шанса за неговия успех като лидер, но могат ли да гарантират неговата ефективност? Някои качества са ефективни в една ситуация, но не са ефективни в друга.
Освен това, повече от 300 проучвания на характеристиките не са успели да създадат убедителен списък от съгласувани качества, присъщи на ефективните лидери.
До един момент фокусът е навътре. Но важно движение в разбирането и изследването на лидерските стилове е фокусът навън – към поведенията, които ни правят по-ефективни; поведения спрямо хора и задачи.
Поведенчески теории за лидерството
Много теории вярват, че лидерството не е нещо, с което хората се раждат – то е умение, което може да се научи. В основата стоят нагласите, които се изразяват чрез наблюдаемо поведение, което след това води до измерими резултати.
Дали лидерът общува ефективно или ангажира другите, като е добър слушател? Фокусирането върху поведението ни позволява да бъдем по-обективни при оценката на ефективността на лидерството.
Лидерската решетка
Първите утвърдени поведенчески теории за лидерството от 50-те години го разглеждат като поведения, които са разположени на един континуум – показващ по-силна ориентация към хората или към работата/задачите. С течение на времето установяват, че поведенията не са взаимно изключващи се, а може да има и комбинации от тях.
Факт е, че дори и с това разширено тълкуване, моделът опростява многообразието от лидерски стилове и поведения, но все пак дава една добра насока за това къде се чувстваме най-комфортно и кой вид стил използваме най-често.
Двама изследователи, Робърт Блейк и Джейн Мутон (1985 г.), създават кратък въпросник, в който питат лидерите как подхождат към задачите и хората. Двете измерения (известни още от изследванията на лидерството в Мичиганския университет и Университета в Охайо), в зависимост от това дали са високо или ниско изразени, формират лидерската решетка, в която присъстват пет основни стила на управление.
Ситуационно лидерство
Работата на мениджъра е твърде сложна и непредсказуема, за да се разчита на един и същ набор от стандартизирани отговори за всички ситуации. Ефективните лидери непрекъснато разчитат ситуацията и определят как да адаптират поведението си към нея.
Те се стремят да разберат изискванията на задачата, ситуационните ограничения и междуличностните процеси, за да определят кой начин на действие може да бъде по-успешен.
В един все по-бурен и несигурен свят промяната и адаптирането на лидерския стил в зависимост от различните ситуации изглежда дори по-актуална днес, отколкото преди десетилетия, когато за първи път са предложени теориите за непредвидените обстоятелства. Повече за ситуационното лидерство научете тук.
Овластяващо лидерство
Това, което прави овластяващото лидерство толкова желан и ефективен лидерски стил, е директната му връзка с нивата на:
- Субективно възприето ниво на овластяване на служителите
- Креативност
- Удовлетвореност от работата
- Продуктивност
- Отдаденост към работата
Повече за овластяващото лидерство прочетете в блога, а за да разберете повече за диагностиката, която КАТРО извършва и нашите Лидерски програми, не се колебайте да се свържете с нас!
