Neuro-Agility в помощ на ценностите на организацията
Бизнесът отдавна борави с понятието корпоративни/организационни ценности, около които гради своите вътрешнофирмени политики за управление на хората. От една страна те звучат вдъхновяващо (или плашещо претенциозно) за кандидатите, от друга страна, обаче, когато попитаме служителите кои са ценностите на компанията им и как ги живеят (прилагат) на ежедневно ниво, отговорите най-често са разнопосочни, неясни или изискват много „напъване“, за да се сглобят няколко примера.
Тази статия няма за цел да посочи с пръст някой виновен за тази или подобни ситуации, а да ви накара да се замислите какво може би липсва в процеса, за да го превърне в естествен поток от събития, осъзнати и припознати като собствени ценности от хората. И когато говорят за корпоративните ценности, всъщност да говорят за собствените си такива.
Ценностите на организацията отгоре надолу
Това е познатият процес на избор на ценности на ниво собственици и висш мениджмънт и разпространението и налагането му отгоре надолу. Работата, процесите, екипите, хората се предполага да се напаснат на тях, да се обединят и да изградят светлото бъдеще на компанията, постигайки нови висоти и все по-високи финансови резултати. Е, знаем как (не)работи.
Ценностите на екипа отвътре
Всяка група от хора се обединява и взаимодейства с членовете си в зависимост от важните в момента за повечето й членове неща (ценности). Това, което често пропускаме, е че тези ценности са гъвкави и се променят, отразявайки психичното, менталното и физическото здраве, нуждите, нагласите и особеностите на хората, които са в постоянна динамика с живота около тях.
Тези ценности рядко съвпадат с тези на организацията. Затова хората се затрудняват да ги разпознават и да се вдъхновяват от тях, да се борят да ги осъществят и да вярват, че работата им позволява да живеят най-добрия вариант на себе си.
Neuro-Agility в помощ на хората >> в помощ на бизнеса
За пример ще използваме ценности, които всички компании без изключение припознават – учене и развитие през целия живот, екипност и сътрудничество, постижения.
Сигурни сме, че и във вашата компания ги има. Това, което често се пропуска, но невронауката отдавна е открила, е че мозъкът не обича промените, новите неща, внезапните ситуации и провокации, трудно „пуска“ един вече създаден и утвърден навик и още по-трудно го заменя с нов.
Да не говорим за постоянно експериментиране и търсене на по-доброто, по-работещото, по-ефективното, за постоянното мултитаскване и динамика, които присъстват във всички обяви за работа. Още по-интересното е, че ние се раждаме с някаква гъвкавост на мозъка (Neuro-Agility), която ни помага да научим всичко, което сме научили, но ако не поддържаме тази гъвкавост, с годините започваме да я губим, залагайки на стари навици, еднотипни дейности, стереотипи, „аз съм си така от малък/малка“ и всякакви други.
Всеки ще се разпознае някъде.
Или както казва създателят на концепицята Neuro-Agility – д-р Андре Вермюлен – ако не развиваме способностите на мозъка си, ги губим, а не ги запазваме с времето.
Което пък идва да постави въпроса: Kак да се случи това учене и развитие през целия живот, работа в екип с трудни колеги и постижения, ако на основния ни инструмент, системата мозък-ум, хич не ѝ е до това?
Отговорът е прост – като измерваме и развиваме даденостите на мозъка, неговата моментна гъвкавост, факторите, които я оптимизират .. и разбира се тренираме системата мозък-ум. Когато системата мозък-ум работи оптимално за възможностите си (за всеки човек те са различни), ефективното учене, прилагането на новото знание, удовлетворението, постиженията ще дойдат от сами.
Това е начинът, по който всички собственици, мениджъри и специалисти по човешки ресурси могат да гарантират, че хората ще живеят и прилагат ценността „учене и развитие“ ежедневно и това ще се случва по естествен начин. Така персоналните възможности се подравнят с организационните ценности, което създава силна връзка с организацията и чувство на принадлежност.
Както Mandalorians казват „This is the way!”.
Това не е всичко, това е само началото
Развитието на човешкия потенциал е основен фактор за развитието на бизнеса. За съжаление този принцип все още малко се прилага в организациите, което от своя страна е добра възможност за иновативен HR и управление на талантите, защото ще преосмисли инвестициите във всички други видове обучения и мероприятия за сплотяване на екипите, комуникиране и налагане на ценности и т.н.
Това пък ще удовлетвори нуждите на всички едновременно – на хората за спокойна и удовлетворяваща работа в хармоничен екип, а на бизнеса – от резултатите, към които се стреми (в границите на здравия разум).
Ако статията ви е допаднала, можете да прочетете още: