Невронауката за управление и намаляване на стреса: Пътят към благополучието

В суматохата на съвременния живот стресът се е превърнал в твърде познат спътник за мнозина. Изискванията на работата, личните отговорности и общественият натиск се натрупват повече от всякога и това води до неблагоприятни последици както за психичното, така и за физическото ни благополучие.

Въпреки това, тъй като се стремим към по-цялостен подход към здравето, сливането на невронаучни знания с техники за управление на стреса се очертава като обещаваща посока на развитие. Разбирайки различните реакции на мозъка към стреса, ние можем да използваме подкрепени с доказателства стратегии, за да се справим с предизвикателствата на съвременния живот.

Невронауката на стреса

Невронауката, изучавайки нервната система, разкрива факти за това как стресът влияе върху мозъка и тялото. Когато се сблъскаме със стресови фактори, областта от мозъка, известна като амигдала, инициира реакцията „борба или бягство“, освобождавайки хормони на стреса като кортизол и адреналин.

Тази физиологична реакция подготвя тялото ни за бързи действия – защитен механизъм на нашия организъм, който ни служи много добре във форсмажорни обстоятелства. Когато обаче се наблюдава натрупване на кортизол и адреналин, нарушители на деликатния баланс на невротрансмитерите, се повишават податливостта към тревожност и депресия.

Продължителният, така наречен хроничен стрес, предизвиква и атрофия на хипокампуса, което влошава паметта и емоционалната регулация, а свързаната с него възпалителна реакция, както системна, така и мозъчна, допринася за повишен риск от разстройства на настроението и различни здравословни усложнения.

Това сложно взаимодействие подчертава наложителността на управлението на стреса за запазване на невробиологичното равновесие и цялостното благополучие.

Пластичността на мозъка

Регулацията на стресовите хормони е тясно свързана с пластичността на мозъка, едно от най-интересните открития в невронауката през последните десетилетия. Способността на мозъка да се адаптира и пренастройва според различните стимули на нашия вътрешен и външен свят е главната функция, чрез която той подпомага управлението на стреса.

Практикувайки самонаблюдение, медитация или техники за релаксация, можем да стимулираме положителни промени в невронните пътища, свързани със стреса. Тук говорим както за осъзнаване на психологически реакции – емоциите в нас, първичният импулс, провокиран от дадена ситуация – така и за физическите такива, т.е. потене, сприхливи движения, спазми, схващания, обездвиженост, сънливост, хиперактивност и др.

За всеки индивидуален случай могат да бъдат предприети действия, които да регулират реакциите и постепенно да намалят реактивността на амигдалата, засилвайки контрола на префронталния кортекс върху емоциите.

Това ще доведе до подобрение на емоционалната регулация. Например изследвания показват, че медитацията може да доведе до промени в структурата на мозъка, особено в областите, свързани с емоционалната регулация и вниманието.Друга добра техника е рисуването на неврографики – метод, който съчетава елементи от арт терапията, неврологията и психологията.

Тя включва процес на свободно създаване на изображения, които могат да помогнат на хората да изследват своите мисли, емоции и преживявания по визуален и символичен начин.

По същия начин свиренето на музикален инструмент, разходките в природата и екстремните спортове, физическите упражнения, танците и изкуствата, дори удовлетворението на академични пориви, имат способността да ни поставят в предизвикателни ситуации, които ни представят в друга светлина, озаряват и тестват нашия характер, и водят до положително развитие не само на нашата психология, но и в личностно-професионален план.

Ползи от невронаучните познания при управлението на стреса

Невронауката ни позволява да адаптираме техниките за управление на стреса към индивидуалните си нужди. Точно както всеки мозък е уникален, така са и факторите и последствията от стреса, а с това и механизмите за справяне с него. Разбирайки своя мозък, хората могат да избират стратегии в унисон с тяхната неврологична структура.

Neuro Agility е един инструмент, който осигурява солидна основа за това. Измервайки нашите физиологични и интелектуални предпочитания, той ни позволява да открием не само кои функции на нашия мозък се ограничават в стресови ситуации, но и на тази база да определим области, в които можем да работим, за да увеличим своите резистентност и адаптивност към напрежение.

Подкрепената от множество изследвания технология овластява нашите Neuro-Agility практици да предлагат ефективни методи за регулиране на стреса, както и подобряване на психичното благополучие на своите клиенти, позовавайки се на индивидуалните им показатели и професионалната комуникация с клиента.

Докато неврологичният профил на всеки човек е различен – от креативни, аудиални, рационални и експресивни хора до аналитични кинестетици, които имат склонност да реагират по-емоционално и премислят нещата добре, преди да действат – Neuro-Agility практикът има задачата да открие в какви ситуации се поставя даденият клиент на ежедневна база, които не работят за него.

Можем да вземем за пример един строго емоционален служител, който слуша повече с лявото ухо и има лява доминантна хемисфера. В стресова ситуация, както рационалната мисъл, така и дясното ухо, което чува фактите и детайлите, отиват на заден план, а лявото ухо е в състояние на голям неврологичен блокаж.

Понеже мозъкът функционира на базата на предпочитания, а дясната хемисфера управлява лявата страна на тялото, напрежението при този служител ще засили неговите емоционални реакции и изначално намаленият му капацитет на слушане ще бъде мултиплициран. В реална ситуация на стрес, той не само ще изпитва затруднение да анализира аудиална информация, включително и текст, но неговата интерпретация на емоционалното послание и голямата картина също могат да бъдат ограничени.

В този случай трябва да бъдат предприети мерки за балансиране на двете хемисфери и да се практикуват техники, които подхранват емоционалната регулация и в дългосрочен план, и в самите моменти на стрес. Повече информация за това можете да получите от някои от нашите Neuro-Agility практици.

Neuro-Agility не е инструмент за себепознание, терапия или анализ – той ни носи фактите, нужни за да предприемем действия, които ще доведат до трансформация в личностен и професионален план.

Психологията ни учи, че и любовта, и страхът предизвикват стрес или напрежение под някаква форма. Тенденцията на човек да се адаптира и да изгражда навици идва именно от потребността ни да минимализираме стреса, което се изразява в изграждането на комфорт.

Контраинтуитивно на това, обаче, понякога не си даваме сметка, че се налага да минем през определена доза „позитивен стрес“, т.е. – премерени, моментно неприятни или чужди за нас действия – преди да стигнем до „правилния“ за нас комфорт. Но за да вървим към дългосрочна цел, съобразена с вътрешните ни потребности, се изисква холистично себепознание, което стъпва на факти, строго обвързани с примери от реалния живот.
За това Neuro-Agility може да ви бъде от огромна полза.

Ако искате да научите повече, свържете се с нас.