Подкрепа за учители, които работят с деца с AD(H)D
Сред психичните разстройства в детска и юношеска възраст синдромът на дефицит на вниманието с/без хиперактивност (СДВХ или ADHD) заема челно място поради относителната си честота – в световен мащаб разпространението му е 3-5 %. Данните за Европа изглежда потвърждават разпространението на това явление – чрез набор от научни публикации Институтът за AD(H)D оценява разпространението на това явление на 3 % в Португалия, докато германските проучвания приемат степен на разпространение от около 5 % (Schlack et al., 2014). В Ирландия в петия Годишен доклад на службите за психично здраве на деца и юноши (2013 г.) ADHD е отбелязано като основно заболяване за 31,6 % от младите пациенти.
Децата с AD(H)D ходят на училище като своите връстници, но изпитват значителни трудности в обучението и социалния живот. Независимо от интелектуалния им потенциал, техният специфичен стил на възприемане и реагиране често се отразява на способността им за учене, паметта и емоционалната регулация, което може да доведе до липса на (взаимно) разбиране, заклеймяване, социално изключване и дори отпадане от училище. Освен това, наред с AD(H)D, често има съпътстващи състояния, които могат да усложнят обучението на детето по много начини, като например графомоторни затруднения, депресия, тревожност, агресия и буйно поведение.
В резолюция на Съвета на Европа (PACE 2015) се посочва, че „днес все повече се признава, че СДВХ изисква цялостен мултимодален подход към лечението, съчетаващ медицински, поведенчески и образователни интервенции, включително обучение на родителите и учителите относно диагностицирането и лечението, техники за управление на поведението за детето, семейството и учителите, както и медицински и училищни програми за подкрепа„. Въпреки че принципите на приобщаващото образование си пробиват път като неразделна част от обучението на учителите, те като цяло изглежда нямат достатъчно познания за причините и възможните интервенции при AD(H)D (Ruhmland & Christiansen, 2017). В резултат на това учителите се чувстват особено обременени от проблемите с вниманието и дисциплината в час, които са много често срещани при децата с AD(H)D (Moore et al., 2017; Nash et al., 2016). Без достатъчно познания, обобщаващите и/или патологизиращи възгледи за AD(H)D могат да доведат до драматично погрешни преценки от страна на много учители относно потенциала на тези ученици в училище, тяхната мотивация и поведение. Например учителите често го отдават на мързел, умишлена манипулация, лошо възпитание, недостатъчна мотивация и т.н. Наличието на съответните диагнози също може да доведе до неблагоприятни последици за децата, като ги заклейми с ниски очаквания от страна на учителя.
Предизвикателството да отговорят на специфичните нужди на тези ученици води до ситуация, в която учителите са все по-заети с реактивни аспекти на управлението на класа за сметка на реалното преподаване. Това води до демотивация и от двете страни, като някои учители дори пожелават да напуснат учителската професия, а учениците отпадат от училище. През последните десетилетия научната общност от експерти натрупа значителен обем от знания относно AD(H)D и възможните подкрепящи мерки. Сега тези знания трябва да бъдат използвани и пренесени в обичайната училищна практика. Именно въвеждането на тези знания в рамките на цялостна начална и продължаваща квалификация на учителите е целта на проекта TAC.
В този контекст партньори от пет държави – Австрия, България, Германия, Ирландия и Португалия – включително три университета – Университетът в Кьолн, в Дъблин Сити Юнивърсити и Тракийският университет – обединяват усилия в този изследователски проект, да доближат съществуващите знания за AD(H)D до учителите и по този начин да им предоставят специално разработени интервенции за успешна подкрепа и обучение на деца с AD(H)D в началните и средните училища.
Количествените и качествените проучвания, проведени от консорциума TAC, стигнаха до заключението, че учителите не разполагат с достатъчно познания по темата и с необходимите умения за справяне с някои поведения, свързани с AD(H)D, които децата проявяват в клас. Те се нуждаят от (различни видове) подкрепа, специфични методи и стратегии, както и от материали и ресурси, за да се чувстват добре подготвени да оказват адекватна подкрепа на децата с AD(H)D. Освен това учителите трябва да притежават широк спектър от умения и компетентности, за да адаптират преподаването, подкрепата и интервенциите си към нуждите на конкретното целево дете и съответната училищна среда.
Въз основа на повече от 1000 отговора на онлайн проучването, разпространено сред практикуващи учители и такива, които все още се обучават, консорциумът създаде компетентностен модел, внимателно адаптиран към основните предизвикателства пред учителите, като постави специален акцент върху уменията им да управляват класната стая и процеса на преподаване. Компетентностният модел извежда 4 ключови компетентности, обобщаващи специфичните знания, умения и нагласи, необходими за успешното провеждане на учебния процес както за учителите, така и за учениците.
Тази компетентностна рамка е в основата на обучителния модул на TAC – основният резултат от усилията в рамките на проекта. Модулът е почти завършен и предстои да бъде пилотиран с практикуващи учители в 4 от страните партньори. След като завърши процесът по пилотиране, обучението ще бъде достъпно на 4 езика в онлайн формат на платформата на проекта за всички учители, които се интересуват от темата.