Дигитални умения на гражданите – изследване по проект My e-Start
Проектът My e-Start цели да осигури на възрастните хора в неравностойно положение уменията, които им трябват, за да използват най-широко разпространените в тяхната страна услуги за електронно управление и търговия, както и (първият им) досег с тези услуги да е положителен, създавайки чувство за постижение. За да разберат какви са нуждите, партньорите по проекта осъществиха изследване във всяка от страните (Австрия, България, Кипър, Германия и Великобритания), като взимаха предвид разликите помежду им, както и вътре във всяка страна. Целта на това изследване беше да определи какви дигитални услуги съществуват в страните и как гражданите могат да се възползват от тях.
Въпреки че страните-партньори постигат впечатляващи резултати в предоставянето на евтини и достъпни интернет услуги на своите граждани, в нито една от тях нивото на основните дигиталните умения, дефинирани по DESI (Индексът на цифровата икономика и общество), не съответства на броя на интернет-потребителите. Това означава, че има недостиг на дигитални умения, което прави гражданите лесна плячка за кражба на данни, измами и липса на информация, или затруднява достъпа им до услуги, които те би трябвало да могат да си позволят.
Групата, която е най-често изключена от дигиталния свят, са без съмнение по-възрастните граждани. Възрастта е най-важният фактор за предсказване на дигиталното изключване. Докато някои от възрастните хора просто не усещат необходимост да влизат в интернет, много от тях нямат необходимите за това дигитални умения. Освен това се срещат широко разпространени опасения относно сигурността на интернет услугите, които пречат на хората да се възползват пълноценно от потенциалните услуги, които са им на разположение.
Освен възрастта, образователното ниво, икономическият статус и наличието на увреждане също влияят върху използването на дигитални услуги. Хората с по-нисък образователен статус, икономически неактивните и страдащите от увреждане, са по-малко склонни да използват онлайн услуги. От друга страна, полът и миграционният статус като цяло не оказват значително влияние върху дигиталното участие на гражданите.
За съжаление, общ европейски подход за справяне с ниската дигитална компетентност на гражданите отсъства. Някои страни разполагат с добре развити национални стратегии, докато в други има явна липса на мерки за справяне с идентифицираните приоритети, дори и те да са формулирани. Вероятно не е случайно, че страните, които имат най-добре развитата инфраструктура за обучение, имат и най-високото ниво на дигитална компетентност на техните граждани. И все пак, възрастните хора имат най-малък достъп до дигиталното обучение във всички страни партньори – проблем, който проектът My e-Start има за цел да разреши.
Картината, представена от партньорското проучване относно използването на дигитални устройства, изглежда неясна. Употребата на смартфоните се увеличава навсякъде, но някои потребители от по-старото поколение все още имат само домашен компютър или лаптоп. Поради това нито една технология не може да бъде изключена от образователния подход на проекта. Обучението трябва да обхване и двата вида устройства (мобилни и настолни), и да бъде достъпно и на двата, за да се постигне наистина целта на дигиталното включване.
Използването на онлайн услуги също се различава значително в отделните страни. Общ модел във всички страни е увеличаването на използването на всички електронни услуги. Има няколко ключови области, които имат все по-голямо значение: развлечения, комуникация, новини и информация, електронна търговия, електронно банкиране и електронно управление.
За да се използват много от тези услуги, често е необходима дигитална идентичност. Страните партньори обаче са достигнали различни етапи към установяване на единна дигитална идентичност за своите граждани. Немскоезичните страни имат водещата роля, докато България, Кипър и Великобритания все още не са установили единна дигитална идентичност. Необходимостта от използване на различни методи за идентификация за всяка услуга е пречка за ефективното им използване от групи в неравностойно положение. Въпреки че единственото дългосрочно решение е създаването на единна дигитална самоличност, докато това се осъществи, обучението на възрастните за работа с електронен подпис и ПИН може да им помогне при достъпа до някои от по-важните услуги.
Обучаващите се също трябва да научат за онлайн плащанията. Новите методи на плащане заместват по-старите и възрастните в неравностойно положение трябва да придобият знания за техните характеристики, както и за това как да се боравят безопасно с тях, за да бъдат овластени да използват всички налични услуги за електронно управление и електронна търговия. Чрез услугите на електронното банкиране, банковите преводи могат да направят плавен преход към онлайн средата, като същевременно запазят безопасността и надеждността, свързани с тях. Картите и електронните портфейли също се използват широко като методи за онлайн плащания.
Възрастните в неравностойно положение имат нужда от определени умения и компетенции, за да използват ефективно електронните услуги, достъпни за тях. Въз основа на анализ на 26 популярни услуги за електронно управление и електронна търговия в Австрия, България, Кипър, Германия и Великобритания, изглежда, че те трябва да се научат как да:
- сърфират, търсят и филтрират на онлайн информацията;
- оценяват тази информация;
- участват в гражданството чрез дигитални технологии;
- управляват своята цифрова идентичност;
- защитават своите лични данни;
- идентифицират технологичните отговори на техните нужди.
