Care4Carers: Овластяване и грижа за семейните болногледачи
Счита се, че неформалните гледачи осигуряват над 80% от всички дългосрочни грижи в Европа, като особено тежко бреме пада върху жените. Ролята на семейните болногледачи (членове на семейството или приятели, които полагат неплатени грижи) следователно е от решаващо значение и ще нараства още повече в бъдеще поради застаряването на населението и увеличаването на свързаните с възрастта заболявания. Въпреки голямото натоварване, което тази (често) подценявана и неразбрана роля оказва върху толкова много хора в Европа, тази група остава до голяма степен пренебрегната, когато става въпрос за наличието на структурирана система за подкрепа, предназначена специално за тях.
Проектът Care4Carers се стреми да запълни тази празнина чрез разработването на иновативна и интерактивна програма за подкрепа, предназначена да отговори на специфичните нужди на неформалните гледачи. По-специално, проектът има за цел да разработи индивидуално адаптирани предложения за консултиране на семейни болногледачи, за да подпомогне връщането им на пазара на труда, да улесни съвместяването на грижите и професионалния живот, да укрепи способностите им за разработване на нови кариерни перспективи, да подобри познанията им за пазара на труда и техниките за кандидатстване за работа, да насърчи социалните, личните и професионалните им компетенции. За да се оформят тези предложения по най-адекватния на съответните нужди начин, проектният консорциум, състоящ се от 7 партньорски организации от Австрия, България, Германия, Дания, Гърция, Италия и Кипър, проведе задълбочено международно проучване на цялостното състояние на неформалните семейни грижи и съществуващите добри практики за схеми за подкрепа във всяка страна. Чрез качествени интервюта партньорите установиха основните предизвикателства, пред които са изправени семейните болногледачи, техните страхове и надежди относно съчетаването на работата и грижите или навлизането обратно и реинтеграцията на пазара на труда, както и възможностите за личностно и професионално израстване, които виждат в конкретната си ситуация. Освен това проучването определи обучителните нужди както на лицата, полагащи семейни грижи, така и на работещите с тях специалисти (по консултиране или обучение) – двете основни целеви групи на проекта.
Различни национални и международни проучвания показват, че секторът на неформалните грижи в седемте страни партньори е значителен, въпреки че не всички от тях предоставят официална статистика за точния брой на лицата, полагащи грижи в семейството. Това се отразява и на съществуването на специфични институционални структури и наличното финансиране за тези групи (или съответно липсата на такива). Докато в някои от страните като Дания, Австрия и Германия вече има изградена определена система за подкрепа, други като България, Кипър, Гърция и Италия по-скоро остават с недоразвити структури, липса на достатъчно държавно финансиране или дори законово признаване на ролята на полагащите грижи. Съществува и разлика в начина, по който семейните грижи се възприемат в обществото: докато в източните/южните страни грижата за член от семейството се разглежда по-скоро като семеен проблем, в централните/северните страни партньори този въпрос е институционализиран и по-добре регулиран. Във всичките 7 страни обаче, макар и в различна степен, жените, полагащи неформални грижи, срещат трудности при съчетаването на работата с грижите и (в по-честия случай) са принудени да напуснат работа.
Въпреки поразителния брой на лицата, полагащи неформални грижи, в повечето страни партньори резултатите от направените проучвания потвърдиха, че въпросът за неформалните грижи не се адресира подобаващо навсякъде. Изглежда, че няма достатъчно (конкретно насочени) инициативи на държавно ниво за подкрепа на болногледачите и системата по-скоро разчита на неправителствените организации и съответните пациентски асоциации да предоставят предимно психологическа подкрепа освен на самите пациенти, и на техните семейства и болногледачи. Макар че психологическите и емоционалните проблеми наистина са едно от основните предизвикателства, пред които са изправени семейните болногледачи, проучването показва още, че рисковете за здравето, социалното изключване и изолацията, финансовите затруднения, намалените шансове за заетост също биват посочени като често срещани затруднения.
Що се отнася до кариерното консултиране и интеграцията на пазара на труда, картината изглежда още по-фрагментирана. В някои страни са предприети някои стъпки за осигуряване на по-гъвкави условия на труд за лицата, полагащи грижи, които вече са на пазара на труда, като по този начин се съчетават грижите с работата. Въпреки това, почти не съществуват разпоредби, предназначени за тези лица, които са извън пазара на труда за определен период от време, и много от тях, особено тези в по-напреднала възраст (50 и повече години), смятат, че е невъзможно да се интегрират отново на него. Невъзможността да се върнат на работа (по различни причини) е един от основните страхове, изразени от интервюираните семейни болногледачи. Това се наблюдава в съчетание с общата липса на информираност сред много от полагащите грижи относно компетенциите, които те придобиват по време на периода на грижи.
Има някои болногледачи, които от дистанцията на времето са в състояние да идентифицират определени лични и професионални компетенции, които са развили и които могат да бъдат използвани при търсенето на работа. И все пак лицата, полагащи грижи, се нуждаят от напътствия от страна на професионални педагози и кариерни консултанти в процеса на осъзнаване на силните си страни, тяхното официално признаване, както и по-нататъшното им надграждане. В същото време, проучването показва, че има пропуск в предоставянето на обучения, свързани със семейните грижи, които да са предназначени за самите консултанти. Въпреки че посочват някои общи коучинг подходи и специфични методики за оценка на компетентността, които използват в работата си, повечето от интервюираните специалисти имат малък опит с целевата група на семейните болногледачи. Освен това, обучителите и консултантите са слабо запознати със съществуващите възможности за подкрепа на лицата, полагащи семейни грижи, в съответната държава (схеми за финансиране, индивидуално обучение, психологическа помощ, кариерно консултиране, подкрепа от съмишленици). В отговор на усещаната и от двете страни липса на леснодостъпна информация, проектът предоставя компилация от съществуващи предложения, подходящи за семейните болногледачи, и добри практики във всяка страна партньор. Списъкът е свободно достъпен на уебсайта на проекта и може да се използва като справочник и от двете целеви групи.