Цифровата трансформация на професионалното образование в пост-Covid периода
В Европейската рамка за дигитална компетентност на преподавателите се посочва спешната необходимост преподавателите да развият специфичен набор от цифрови компетентности, за да могат да се възползват от потенциала на цифровите технологии за подобряване и въвеждане на иновации в образованието. Проектът Critical Curation and Collaboration in Learning (Cur8) се стреми да отговори на това предизвикателство, като подкрепя развитието на тези компетентности у преподавателите (обучители в Професионално образование и обучение, обучители на работното място и преподаватели за възрастни). Проектът се фокусира върху развитието на специфични компетенции, като има за цел да насърчи ефективни, приобщаващи и съвместни стратегии за учене за възрастни.
В днешно време много компании са силно обезпокоени от настоящия или потенциалния бъдещ недостиг на квалифицирани работници – едно затруднение, което много от тях се опитват да избегнат по всякакъв начин. В резултат на това има широка подкрепа за продължаващото професионално обучение на служителите. Училищата, от своя страна, като част от професионалното образование и обучение (ПОО), също са готови да адаптират своята методология, за да подготвят по-добре своите възпитаници за новите предизвикателства на пазара на труда.
Кризата вследствие на Covid-19 води до радикална промяна в целия образователен сектор, включително и в подсектора на ПОО. В общ план много, ако не и всички преподаватели, преминават към дигитална учебна среда, като успяват да проведат поне част от часовете си онлайн и придобиват нови компетенции. Това води до значително ускоряване на цифровата трансформация. Въпреки това, много учители и обучители имат малко време за подготовка на прехода към онлайн обучение, което означава, че не разполагат с необходимия набор от умения, за да се адаптират към новата среда и продължават да използват остаряла методика, неподходяща за новите условия.
В резултат на това както за много обучители, така и за самите обучаеми този първи опит с електронното обучение е предимно негативен.
Друга причина за тези трудности е, че обученията в областта на ПОО почти винаги съдържат значителен практически компонент, който се провежда в среда на живо. Най-често използваният модел на обучение е работата в група. Тези предпоставки означават, че в тази област преходът към цифров формат на преподаване невинаги е лесен.
При по-голямата част от обучителите все още липсва теоретичното познаване на понятия като смесено обучение, самонасочено учене и куриране. На практика ситуацията изглежда много по-добре – дори да не са имали време да изучават тези концепции, те вече откриват някои от ползите им в преподавателската си практика и възприемат подходящото поведение. Тази липса на основна теоретична рамка обаче може да доведе до смущения и дори до противоречия в практическото изпълнение на иновативните концепции за преподаване.
Много преподаватели са съгласни, че централна роля в бъдещето на образованието трябва да играе обучаемият, а не преподавателят, и че самосъзнанието на обучаемите, способността им да се доверяват и да намират смисъл са от първостепенно значение за успеха на дистанционната форма на обучение.
Темпото на промените в днешно време означава, че преподавателите не могат да създадат цялото съдържание, необходимо на обучаемите.
За щастие, в интернет има огромно количество достъпно съдържание, което може да бъде използвано в помощ на учащите. Що се отнася до практиката на куриране на образователни ресурси, обаче, съществува значително разминаване между очакванията и практическото изпълнение.
Невронауката и прилагането на изкуствения интелект (ИИ) обещават да променят радикално целия образователен сектор.
Засега обаче малко от потенциалните приложения на ИИ са реалистични, а тези, които съществуват, далеч не са във фаза, която позволява широкото им прилагане. Чатботовете и машинният превод вече се използват доста широко, а машинният анализ на взаимодействията в клас, оценяването и обратната връзка с помощта на ИИ и системите за адаптивно обучение правят първите си стъпки.
Курирането на цифрови образователни ресурси създава както предизвикателства, така и възможности за преподавателите. Поради слаба подготовка и значителен времеви натиск, те са склонни да наблягат на първата група за сметка на втората. Въпреки това, когато придобият необходимите компетенции за справяне с предизвикателствата, те ще имат по-голям шанс да се възползват от многото уникални характеристики на новия учебен контекст.
Съществува консенсус, че преподавателите се нуждаят от нов набор от умения, за да се адаптират към предизвикателствата, породени от новата учебна среда. Цифровата и медийната грамотност, както и дидактическите компетентности, се открояват като най-важните приоритети в продължаващото професионално обучение на преподавателите.
Малцина от тях обаче разполагат с необходимото време, за да преминат през преквалификация на основните умения. Вместо това най-активно се търсят практически, лесни за прилагане решения.
За да може да се окаже най-добра подкрепа на преподавателите, са идентифицирани няколко основни области за повишаване на квалификацията:
• Фасилитиране на онлайн обучението чрез 1) задържане вниманието на обучаемите 2) стратегии за установяване на постоянна комуникация 3) обратна връзка
• Овластяване на обучаемите: повишаване на техните умения за цифрово и самонасочено учене
• Намиране и оценяване на отворени образователни ресурси (ООР)
• Избор и прилагане на подходящи цифрови инструменти
• Разбиране на авторското право
• Грижа на преподавателя за себе си
Проектът Critical Curation and Collaboration in Learning (Cur8) е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Съдържанието на този уебсайт отразява само възгледите на автора и Комисията не носи отговорност за каквото и да било използване на съдържащата се в него информация.
